светец
  
     
     
  
  
      
          
             мн. светци
          
      
    
    
    
      Вид збор: Именка, машки род
    
    
	    
	      Ранг: 2038
	    
	
    
    
      
          1.
          Човек прогласен од црквата за свет. 
        
         
          
		  Примери:
		    
	          
	            
	              Животот на светците.
	              
	            
	          
	            
	              Бил прогласен за светец.
	              
	            
	          
	          
		    
            
          
		  
		  
          2.
          Човек без грешки, без мана.
        
         
          
		  Примери:
		    
	          
	            
	              (разг.) Се прави светец.
	              
	            
	          
	          
		    
            
          
		  
		  Изрази
      
        
          
            Каков светец, таков венец - спроти светецот и клепалото.
          
      
        
          
            Се прави светец - се претставува дека е безгрешен.
          
      
    
    
    
 
   
         
	        