опструкција
  
    
    
  
  
      
          
             мн. опструкции
          
      
    
    
    
      Вид збор: Именка, женски род
    
    
	    
	      Ранг: 30086
	    
	
    
    
      
          1.
          Дејност (особено во парламентите) насочена кон спречување, отежнување и оневозможување на донесување одлуки од страна на некое тело, орган, изразена преку наметнување на сложени процедури, долги говори, протести.
        
         
          
		  
		  
          2.
          Пречка, одолжување, завлекување на некоја работа воопшто.
        
         
	          
	          
	             
	              Англиски:
                  
                    obstruction
                  
	            
	          
			  
	             
	              
			        
			      
			        
			      
			        
			      
			        
			      
			        
			      
			        
			      
			        Албански:
			      
				  
  	                pengim
				  
	            
			  
			  
           
             
               
           
         
		  
		  Слично со: 
		    
			  пречка (ж.)
			  
			
		    
		  
		  
		  
		  
		  
		  
		  
		  
		  
		  
		  
      Изведенки
      
      
        
          
           
          опструктивен прид.
опструктивниот
Пример: опструктивни намери
          
        
      
    
опструктивниот
Пример: опструктивни намери