Убаво го рзапознаваш тогај  гласот на овој заробеник:  Неговите црвени цветови  живеат само еден ден –  колку да ја поздрават својата татковина Африка  и низ долг атавизам одново да кажат  дека долго памети крвта  и дека никогаш и ништо не е изгубено.
               
             
           
            
            
              „Ненасловена“
               од Анте Поповски 
              (1988)