Алкохолот, дрогите, сидата и      дрскоста (Четворицата јавачи на апокалипсата на осумдесетите) немилосрдно беснеат      и штотуку однесоа нови жртви.
               
             
           
            
            
              „МАРГИНА  бр. 11-12“
              
              (1995)
              
              
            
            
           
      
    
      
         
         
           
             
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
               
                  Низ сето тоа, Ворхол, како принцот Просперо (pros-      per - на англиски значи цути, успева) во Маската на црвената смрт, се препнува      пасивно во светот полн со “убавина, премногу развратен, бизарен, нешто помалку      ужасен и без нешто што би предизвикало возбудлива одвратност”.
               
             
           
            
            
              „МАРГИНА  бр. 11-12“
              
              (1995)