Дури и кога не се гледаше како трето лице туку стоеше едноставен, незасегнат и наизглед мртов за сѐ па и за себеси односно, кога се посматраше себеси влезен во духот на една тивка, наивна и неопасна безличност, го обземаше истиот сомнеж.
               
             
           
            
            
              „МАРГИНА  бр. 1“
              
              (1994)