Кожите ни дишеа секогаш  различно, окото ни клептеше секогаш различно и  различно броевме чекори  детски и камчиња во  чевлиња, различно  ни гореа гласните огнови и писмата  ги виткавме различно во различни бои  со различни поштенски марки, цветни усни јазици  зборувавме, децата нѐ гледаа, броевме,  реката знаеше, броевме спомени и слики. Колку ли слики и спомени?
               
             
           
            
            
              „Омајнина“
               од Афродита Николова 
              (2010)
              
              
            
            
           
      
    
      
         
         
           
             
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
               
                  Гледам јас горе, па гледам долу во нозете, во чевлињата, не сум ја прашал кој ѝ ги купил чевлињата со жапчиња што се запетлуваат.
               
             
           
            
            
              „Пиреј“
               од Петре М. Андреевски 
              (1983)