– „Колку за гемија, Силјане, околу нашава земја не е чаре да може да дојде, чунки бијат талазите во бреговите и околу наоколу бреговите се спили и камења.
               
             
           
            
            
              „Силјан Штркот“
               од Марко Цепенков 
              (1900)
              
              
            
            
           
      
    
      
         
         
           
             
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
               
                  Татко добро ги беше замислил и разработил обете варијанти и, на крајот, сепак се одлучи за бегство низ Езерото, ноќе, кога граничните стражи од обата брега се помалку внимателни.
               
             
           
            
            
              „Ервехе“
               од Луан Старова 
              (2006)