Каде љубопитните зборови се некогаш раздвижени мравки што снаодливо ги совладуваат тревките на заборавот, а некогаш лебед – девица со розеви нозе што го зануркуваат снежнобелиот врат во многуликите води на детството.
               
             
           
            
            
              „Слово за змијата“
               од Александар Прокопиев 
              (1992)