ЉУБА: Еве ќе слушнеш. Ти си ништо, бескорисен човек, шуплив орев, само површно     одозгора позлатен, и никогаш нема ништо да создадеш, а секогаш ќе останеш она што -     си, провинциски портретист, со мечта за некаква лазурна пештера.
               
             
           
            
            
              „МАРГИНА бр. 17-18“
              
              (1995)